Когато делял Господ късмета на хората, първи отишли турците да искат някой дар от него. По своя воля Господ им дал агалъка. Чули българите, че Господ дарува народите, и отърчали да вземат и те някой дар.

- За какво дойдохте вие, българи? - попитал ги Господ.

- Ние, Господи, чухме, че си дарувал народите, та молим те и нас да даруваш нещо.

- Е, какво искате да ви дарувам? - рекъл им Господ.

- Искаме агалъка - рекли българите.

- Агалъка дадох на турците; друго нещо искайте! - рекъл им Господ.

- Каква работа си направил ти, Господи? Защо си дал агалъка на други? Ние него искаме, ако може, него ни дай!

- Да сте ми благословени, българи - рекъл Господ, - но аз думата си назад не вземам. Току аз ще ви дам дар работата. Идете си със здраве!

Чули евреите. Отишли и те при Бога. Пита ги Господ за какво са дошли.

- Дойдохме, Господи, да ни дадеш дар.

- Какъв дар искате?

- Е, агалъка искаме.

- Агълъка го взеха други.

- Каква сметка си си направил, Господи! Защо си го дал на други? Нали ние го искаме!

- Е, хайде сметките да са ваши!- рекъл им Господ.

Чули френците и те отишли при Бога да искат дар. Пита ги Господ:

- За какво дойдохте вие, френци.

- Да ни дадеш някой дар - рекли му те.

- Какво искате? - попитал ги Господ.

- Е, агалъка искаме.

- Агалъка го взеха други.

- Какъв е тоя мурафет от тебе? - рекли френците. - Защо си дал агалъка на други?

- Хайде тогава мурафетите да са ваши! - рекъл Господ.

Дошли циганите. И те пак:

- Дошли сме, Господи, да ни дадеш някоя награда.

- Е, каква награда? - рекъл Господ.

- Награда искаме, агалъка!

- Други го взеха.

- Ех, ние сиромаси, с чуждо ли ще поминуваме? - рекли циганите.

- Хайде, сиромаси да бъдете и чуждо да просите! - рекъл Господ.

Дошли най-после гърците. И те пак агалъка поискали.

- Е бре, гърци! - рекъл Господ. - Много късно дойдохте; за вас току-речи нищо не остана. Агалъка взеха турците, работата - българите, сметката - евреите, изкуството - френците, сиромашията - циганите. Какво остана да ви дам?

- Кой беше този, що е направил тази хитрост да не разберем, та да дойдем по-скоро да вземем някоя награда?

- Хайде, недейте се люти! - рекъл им Господ. - И вам ще дам някоя награда, не ви пущам празни. Хайде, нека да е ваша хитростта” - рекъл Господ.

И оттогава народите си останали с тия дарове.

Грозното патенце

Под репеите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едро, грозно и различно от останалите, че отначало майка му го помислила за пиле. Но като видяла колко умело плува, се успокоила и го заобичала.
Обаче другите обитатели на птичия двор постоянно се подигравали на неговата грозота. Нещо повече - кокошките, гъските, пуйките, дори собствените му братя и сестри го кълвели, скубели и блъскали. Накрая патенцето не издържало и прехвръкнало стобора.
Малките птички литнали уплашено из храстите.
-О, и те бягат само защото аз съм толкова грозно - помислило си патенцето и затвори очи, ала все пак побягнало напред и стигна до едно голямо блато …
Клетото мъниче прекарало сред тръстиките целия ден и цялата нощ. На сутринта завалял сняг, разразила се страшна буря. Премръзнало и гладно, патенцето напуснало блатото и отново тръгнало на път. Най-после се добрало до къщичката на една бедна старица, която се смилила над него и го приютила на топло. Старата жена недовиждала и го помислила за патица. Хранела го усърдно и все се надявала, че то ще и снесе яйце.
Освен стопанката, в къщичката живеели един котарак, който умеел да мърка, да извива гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, и една късокрака кокошчица. Двамата се мислели за много умни и красиви. Те непрекъснато се подигравали на малкото патенце
– Ах, колко приятно е да плуваш по водата! – казвало патенцето. – Каква наслада е да се гмурнеш на дъното и да чувствуваш как водата се разлива над главата ти!
– Да, чудесна наслада! – казвала кокошката. – Ти, както се вижда, си полудял. Я попитай котарака – най-умното същество, което съм срещала досега, – попитай го обича ли той да плува и да се гмурка във водата? За себе си не искам да говоря. Попитай дори бабата. Тя ще ти каже приятно ли й е да плува и да чувствува как водата се разлива над главата й.
– Вие не ме разбирате – казвало патенцето.
– Ние ли не те разбираме? И таз хубава! Тогава, според теб, кой може да те разбере? Да не мислиш, че си по-умен от котарака или от нашата господарка? За себе си не искам да говоря!… Я не си въобразявай много, дете, и благодари за доброто, което ти направиха тук! Нима ти не попадна в топла стая и не се намираш между особи, от които можеш да научиш нещо? Но ти си бърборко, неприятно е да има човек работа с теб. Повярвай ми, аз ти желая само доброто. Говоря ти неприятни неща, ала по туй се познават истинските приятели.
– Аз мисля, че най-добре ще бъде да си отида – рекло патенцето.
– На добър ти час! – отвърнала кокошката.
И малкото патенце напуснало дома на старицата. Но патилата му не свършили дотук. Като минавало през селото, децата го гонели със смях и крясъци, котките, наежени, фучали, а кучетата го преследвали с лай. Най-накрая клетото патенце стигнало до едно езерце и се сгушило с разтуптяно сърце сред крайбрежните храсти. Внезапно изпод зелените им вейки се показали три великолепни бели лебеда. Те забелязали патенцето и заплували към него. “Сигурно ще ме убият, защото им загрозявам езерцето” - помислило си клетото създание и смирено навело глава към водата. Но какво видяло в прозрачната езерна повърхност? Не някаква сива и грозна птица, а бял и строен лебед.
В този момент до брега дотичали две деца.
- Вижте, дошъл е нов лебед! - завикали те. - Той е най-красивият от всички!

Х.К.Андерсен

Това е едно малко дръвче,
което е цъфнало така красиво
само и само за да го снимат за мен …
много ми хареса … трогната съм :)))

Благодаря, Тошко :)))

Абу-Али ибн Син /Авицена/

Абу Али Хусайн ибн Абдуллах ибн Хасан ибн Али ибн Сина е роден в Афшана, в съседство с Бухара, през август 980 г. (когато някои от творбите му били преведени на латински език през XII век, испанското произношение на името му “Абен” или “Авен Сина” е довело до формата “Авицена”, под която той е познат на Запад).
Образованието му било енциклопедично - обхващащо граматиката и геометрията, физиката и медицината.

Гняв 
Алчност 
Завист 
Лакомия 
Похот 
Високомерие 
Леност 

Според молекулярния биолог Джон Медина всеки от тях има своето обяснение от гледна точка на генетиката, иначе написано, седемте смъртни гряха са биологично обусловени 

Ето  ТУК   си е написано всичко 

с усмивка срещам дните свои …

Громя стена подир стена.

И боря се срещу герои.

 Живея весело, напук

си слагам все еднаква маска.

Изхвърлям честичко боклук.

И пак тъй често - ръкопляскам …

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ