Поуките от Андерсеновите приказки :)
Андерсеновите приказки са сред най-широко превежданите литературни творби. Те дават възможност да се изследват различни аспекти и уроци от живота - мястото на човека в света, последиците от суетата, преодоляването на прекаленото самочувствие, вглеждането във вътрешната красота …
Приказките на Андерсен развиват въображението и на децата, и на по-големите, възпитават в хуманност. Както казва самият писател: „Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка.”
Грозното патенце
Под репеите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едро, грозно и различно от останалите, че отначало майка му го помислила за пиле. Но като видяла колко умело плува, се успокоила и го заобичала.
Обаче другите обитатели на птичия двор постоянно се подигравали на неговата грозота. Нещо повече - кокошките, гъските, пуйките, дори собствените му братя и сестри го кълвели, скубели и блъскали. Накрая патенцето не издържало и прехвръкнало стобора.
Малките птички литнали уплашено из храстите.
-О, и те бягат само защото аз съм толкова грозно - помислило си патенцето и затвори очи, ала все пак побягнало напред и стигна до едно голямо блато …
Клетото мъниче прекарало сред тръстиките целия ден и цялата нощ. На сутринта завалял сняг, разразила се страшна буря. Премръзнало и гладно, патенцето напуснало блатото и отново тръгнало на път. Най-после се добрало до къщичката на една бедна старица, която се смилила над него и го приютила на топло. Старата жена недовиждала и го помислила за патица. Хранела го усърдно и все се надявала, че то ще и снесе яйце.
Освен стопанката, в къщичката живеели един котарак, който умеел да мърка, да извива гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, и една късокрака кокошчица. Двамата се мислели за много умни и красиви. Те непрекъснато се подигравали на малкото патенце
– Ах, колко приятно е да плуваш по водата! – казвало патенцето. – Каква наслада е да се гмурнеш на дъното и да чувствуваш как водата се разлива над главата ти!
– Да, чудесна наслада! – казвала кокошката. – Ти, както се вижда, си полудял. Я попитай котарака – най-умното същество, което съм срещала досега, – попитай го обича ли той да плува и да се гмурка във водата? За себе си не искам да говоря. Попитай дори бабата. Тя ще ти каже приятно ли й е да плува и да чувствува как водата се разлива над главата й.
– Вие не ме разбирате – казвало патенцето.
– Ние ли не те разбираме? И таз хубава! Тогава, според теб, кой може да те разбере? Да не мислиш, че си по-умен от котарака или от нашата господарка? За себе си не искам да говоря!… Я не си въобразявай много, дете, и благодари за доброто, което ти направиха тук! Нима ти не попадна в топла стая и не се намираш между особи, от които можеш да научиш нещо? Но ти си бърборко, неприятно е да има човек работа с теб. Повярвай ми, аз ти желая само доброто. Говоря ти неприятни неща, ала по туй се познават истинските приятели.
– Аз мисля, че най-добре ще бъде да си отида – рекло патенцето.
– На добър ти час! – отвърнала кокошката.
И малкото патенце напуснало дома на старицата. Но патилата му не свършили дотук. Като минавало през селото, децата го гонели със смях и крясъци, котките, наежени, фучали, а кучетата го преследвали с лай. Най-накрая клетото патенце стигнало до едно езерце и се сгушило с разтуптяно сърце сред крайбрежните храсти. Внезапно изпод зелените им вейки се показали три великолепни бели лебеда. Те забелязали патенцето и заплували към него. “Сигурно ще ме убият, защото им загрозявам езерцето” - помислило си клетото създание и смирено навело глава към водата. Но какво видяло в прозрачната езерна повърхност? Не някаква сива и грозна птица, а бял и строен лебед.
В този момент до брега дотичали две деца.
- Вижте, дошъл е нов лебед! - завикали те. - Той е най-красивият от всички!
Х.К.Андерсен