Защо пък не, след като …

Училището е онази институция, в която детето натрупвайки малко по малко знания се усъвършенства и оформя като личност. Още в началото на своето обучение децата полагат усилия да научат онова, което се изисква от тях и което е заложено в основата на учебния процес. От най-ранна училищна възраст у детето трябва да се зароди желание за учение, което с течение на времето и според възможностите на ученика да бъде възнаградено. В лицето на своите родители, на тези, които го заобикалят, на учителите, той трябва да намери хората на които да се довери и да даде всичко от себе си, за да оправдае тяхното доверие. Оценките, които детето получава в училище, са наградата за положения му труд. Оценката е един вид стимул за успех.  Оценките по отделните учебни дисциплини също така дават възможност на децата да се насочат към онзи учебен предмет, в който са най-добри. В много случаи оценката получена по даден предмет е началото за оформянето на детския интерес в дадена област. От друга страна обаче, получаването на дадена оценка може и да унищожи амбициите на ученика, особено когато е незаслужена. Смята се, че образователната ни система е съобразена с нормалното развитие на ученика и затова на този етап не би било възможно обучение без оценки … и все пак  
  

   Комуникациите в световен мащаб се развиват с изключително бързи темпове. Повече от 1 милиард телекомуникационни линии функционират във всички части на земното кълбо. Електронните комуникации са навсякъде в нашето ежедневие при което отдалечен компютър “говори” на друг компютър, за да извърши действия в полза на нуждаещия се потребител. Достъпът на всички хора до съвременните информационни технологии е важен за създаване на нови работни места, за степента на информираност и образованост на гражданите, за активизиране на участието им в управлението на обществото, но също така и за оцеляване на цели национални култури.    

Възможностите на мрежата са изключително големи – печатно слово, респ. разпространение на текстова информация; визуална информация – снимки, рисунки, графики, анимация, видео; звук; видеосеминари и телеконференции; директна поща; персонални контакти в реално време, предаване на събития на живо и т.н. 

Интернет се е превърнал в новата дрога на века. Всеки го търси, веки го предпочита. Всеки иска да е в крак с времето. Силните страни на автоматизираните средства – висока скорост на обработка на информацията, съхраняването и ползването и обаче създават определени рискове за съхраняваните данни в случаи на технически грешки и особено при неправомерен достъп. Рисковете се увеличават с развитието на глобалната мрежа. 

При използване на автоматизирани средства се осъществяват или могат да се осъществяват два типа злодеяния – злоупотреби и престъпления. Компютърните престъпления могат да бъдат от кражба на пари до неоторизиран достъп до различни сайтове, промяна на сайтовете, пущане на вируси, кражба на услуги и на информация.

  Някои престъпления се извършват с цел самодоказване – например хакерството, при което се прави пробив в една компютърна система с цел да се разбере, че хакера е бил там, за разлика от кракера, на който се плаща за да шпионира.

Въпреки многообразието на индивидуалните основания, хакерството е явление, което се приема като недопустима форма на поведение в Интернет. Проблемът е сериозен и България е изправена пред необходимостта да даде ясна правна квалификация на такива прояви, особено на негативната страна при използването на новите информационни технологии. Хакерите могат просто да се подпишат върху страницата на Президента, но могат да използват новите информационни технологии за действия като индустриален шпионаж, трансфери на суми или ползване на услуги без заплащане, за заличаване на данни или използване на чужда идентификация (номер на кредитна карта) за доставка на стоки. икономическата оценка на вредите от такива действия е различна, но във всички случаи хакерите проникват неоторизирано в чужда информационна сфера – което, ако не е по-тежко нарушение – в невиртуалния живот най-често се разглежда като хулиганство. 

  В България хакери се наричат хората, които преодоляват защити и създават проблеми за сигурността на Мрежата, но истинското хакерство се самоопределя като експертен кръг, като култура на споделеното общуване, на преодоляването на граници и решаването на проблеми. Тези хора измислиха Интернет, нарекоха себе си хакери и протестират срещу присвояването на неологизма от самозвани вандали и имат презрително отношение към тях (наричат ги кракери – които не изграждат, а само рушат).

  Друг проблем в Интернет, е порнографията и най-вече детската порнография, която несъмнено е престъпление според всички съвременни законодателства.

Всяко общество има свои стандарти за морал и обществено приличие. Стандартите са различни както за различните епохи, така и за отделните страни, дори за различните етноси или вероизповедания. Охраняването на стандартите за обществено приличие е трудна задача за правото. Според българското право някои нарушения на общественото приличие са и престъпления с различна тежест. Законодателят е приел, че такова нарушение е порнографията (от гръцки език – описание на живота на проститутките).

Интернет е гигантска мрежа, която свързва множество компютърни мрежи. Интернет е мрежа от мрежи и няма единен собственик. Някои от компютрите и компютърните мрежи, които изграждат Интернет, са собственост на правителствени или обществени институции, някои са собственост на организации с идеална цел, някои са частна собственост.

Резултатът от всичко това е децентрализирано, глобално средство за комуникация (“киберпространство”), което свързва хора, институции, корпорации и правителства по целия свят. Интернет е децентрализирана система, която няма единен център за контрол върху съобщенията и въпреки че е произлязла от дузини държавно подпомагани проекти, не се притежава от никое правителство или група правителства. 

И така, макар да е твърдр полезен и интересен, Интернет крие и много „подводни камъни”. И само от нас, хората зависи дали ще го използваме разумно или така ще се пристрастим към него, че ще забравим за реалния живот.